Шекспир: Сонети
Когато в древни свитъци чета
Но как да те възпея
Очите и не са звезди
Желание
Воюват в мене поглед и сърце
Насън те гледам с гаснещи очи
О как слепи очите ми страстта
Лъжец не ми наричай
Очите ти обичам
Но как лишен от всякакъв покой
Когато гледам
Да, моята любов е моят гнет
Ти не скърби за тая си вина
Обичам
Следил съм как изгряващите дни
Да бъде мисъл тази моя плът
Това си ти за жадния ми взор
Април дойде
Раздялата ни беше дълга зима
Пламни, любов
Да не издигам пречки и стени
Мигът създава с майсторска ръка
Когато гледам как летят стрелките
Упрекнах теменужката
Ти музика си
